Тема 6 - Вземане на управленско решение

Вземане на управленско решение или Защо днешните проблеми са резултат от вчерашни решения

„Когато ти предстои избор и не го направиш, нова също е избор” У. Джеймз


Същност и елементи на управленското решение
Всяко действие на личността, с изключение на инстиктивните реакции, е следствие от решенията, които тя взема относно собственото си поведение. При своето съжителство в обществото и в различните социални групи, хората също придават на колективното си поведение целенасочен характер, като разпределят помежду си права, задължения отговорности и т.н. Това отново е резултат от определени решения. Решенията, които хората постоянно вземат, имат различна целенасоченост. Част от тях са свързани с личния живот на хората. Те се вземат от отделния човек или тесен кръг съмишленици и се отнасят до тяхното собствено поведение.
След като решението е изявена воля за поведение, то трябва да съдържа такава информация, която да осигурява практическа реализация на това поведение. Това означава, че всяко управленско решение трябва да включва следните елементи:
• цел на решението – целта на решението придава легитимност на действията по реалициране на конкретния проблем;
• необходимите ресурси и техните източници – при формулирането на решението трябва да се посочат:
- сроковете за изпълнение;
- източниците на средства /парични, материални, информационни/;
- изпълнителите;
• стандартите и формите за контрол – тази информация е много важда за изпълнителите, защото посочва критериите за оценка на тяхната работа. Но тя е не по-малко важна и за ръководителите, защото тези критерии са база за оценка и на степента за реализиране на целите;

Вземане на индивидуално решение
Когато става дума за решение, обикновено нагласата е, че този процес е рационален, т.е. основан само на логически заключения. В същност, решението е човешка дейност и като такава носи отпечатъка на човешките способности, една от които е, че поведението на хората не винаги е рационално. Освен по пътя на строгата логична процедура, и дори вероятно много по-често, хората вземат своите решения на основата на интуицията, досегашния си опит, а и на комбинация от всички тези подходи.

Интуитивни решения
Все още никой не е обяснил интуицията. Мненията варират от пълно отричане, че такова явление съществува до пълно абсолютизиране с аргумента, че именно интуицията е „човешкото в човека“, това, което го поставя на качествено друго ниво от останалите явления в Майката Природа.
Приема се, че интуитивните решения са спонтанни, не са свързани с анализ на информацията, нито с последователни процедури по оценка на различните варианти.

Решенията, основани на досегашния опит
Наред с интуицията, като самостоятелен начин за вземане на решения без логически анализ се посочва миналия опит и знания. Тук човек идентифицира проблема, открива ситуация в миналото със същите характеристики и въз основа на предишния си опит взема решение за настоящото си поведение.

Рационални решения
Това е последователност от процедури по събиране, анализиране и оценка на информацията, които да осигурят изборът на онзи вариант на поведение, който най-ефективно задоволява предварително определената цел на решението. Максималната или пълната рационалност предполага наличието на три условия:
1. Перфектна информация. Това значи вземащия решението да разполага с цялата необходима информаци, при това напълно достоверна;
2. Само един критерий за избор на решението;
3. Използване единствено на строго логична процедура при избора;

Идентификация на проблема
Безспорно, всичко започва със самото възникване на проблема. Това става винаги, когато настоящите или очакваните бъдещи външни и вътрешни условия за функциониране на организацията водят до такова нейно сегашно или бъдещо състояние, което я отклонява от поставените цели или от използването на потенциални възможностти.
Самото възникване на проблема все още не означава, че той е идентифициран. За целта е необходимо ръководителят да узнае за съществуването му. От тук нататък неговите решения могат да се отнасят само до овладяване на фактическите последици.
Третият момент е осъзнаването на проблема. Това означава да се определи неговият приоритет и да се направи първия избор между следните спомагателни решения:
- проблемът съществува, но няма да бъде решаван, защото не е достатъчно значим, няма да се оправдаят разходите по решаването му, не може да се реши в приемливи срокове, решаването му не е по силите на организацията и т.н.
- проблемът е стандартен, вече е възниквал в миналото, решението му е свързано с прилагането на вече определени организационни мерки, поради което не се налагат други действия, освен пускане на стандартната процедура за изпълнение
- проблемът е значим, сложен и нов и трябва да се организира пълен цикъл за намирането на най-подходящото решение. Осъзнаването на проблема е един от моментите, в който на пълно се проявяват качествата на ръководителя, способността му да усети, на базата на придобитите знания и опит и дори интуитивно, значимостта на появилото се противоречие и да му се отдели необходимото внимание

Вземане на организационни решения
Научен подход – тук се използват сложни математически модели, за да се вземат такива важни решения като определяне местоположението на предприятието, избор на място за търсене на нефт, дистрибуция на телекомуникационни услуги и други подобни. По този начин могат бързо и ефективно да се решават сравнително добре структурирани задачи, изискващи обработка на голям обем информация и позволяващи ползването на количествени критерии.
Модел за решението като нарастващ процес – най-важните организационни решения обикновенно са серия от по-малки избори – приличат на поредица от малки хапки, отколкото на едно голямо отхапване
Моделът на „кофата за боклук“ – моделът, известен с наименованието „кофата за боклук“ е най-новият опит да се постигне същата цел и в този смисъл е логическо продължение на предходните. Занимава се с проблема за потока от решения в организацията, предлагайки цялостно виждане за самата нея като явление.