Тема 1 - Същност на управлението

Същност на управлението или как се внася ред в хаоса

„Всяка система, която извършва целесъобразен избор със степен, по-висока от случайния избор, достига това в резултат на получена информация” - У. Ешби

Понятието управление е едно от най-дискутираните в историята на науката. Предложените определения за него надхвърлят трицифрено число. Причините са не само в естественото развитие на познанието, но преди всичко във факта, че всяка конкретна наука го разглеждаше единствено в рамките на своите проблеми и го описваше в своите собствени термини. И едва с публикуването на първите трудове по кибернетика се осъществи качествен скок в научните възгледи. Локално-научните понятия за управлението бяха издигнати на по-високо равнище на абстракция и бяха обединени чрез общата теория на управлението.
Централно място в тази теория заема изключителната по своята смелост и мащабност идея, че управленските процеси, независимо от конкретната природа на системите, в които протичат, имат еднаква същност. Управляващия обект въздейства върху управлявания като изменя състоянието и поведението му, а управляваният елемент въздейства върху управляващия чрез информацията за самото си състояние, което е причина за вземане на едно или друго решение. Обратната връзка е комуникационен канал, който връща резултата на изхода на системата обратно на нейния вход. Когато информацията от обратната връзка засилва въздействието на входа тя е положителна. А когато информацията от обратната връзка намалява въздействието на входа – е отрицателна. Благодарение на нея, системите запазват своята устойчивост, т.е. поддържат предварително зададените параметри в определените граници.
„... няма значение дали системата, която се описва е биологична или социална, механична или геологична – каквато и да е, адекватното описание на езика на кибернетиката ще разкрие същността на всички!”
Широко разпространено е схващането, че да се управлява значи да се вземат решения и те да се „спускат” на подчинените за изпълнение. А това означава пренебрегване на важния факт, че какво да бъде решението и в каква форма да се представи на изпълнителите, зависи от състоянието на управлявания обект, т.е. на самите изпълнители. Не е възможно да се вземе качествено решение без информацията от обратната връзка.
На входа на систематаса различните видове ресурси, необходими за осъществяване на нейните функции. На изхода са резултатите от функционирането във вид на материални обекти или някакви форми на въздействия върху средата.
Вътре в системата става трансформирането на ресурсите в резултати, т.е. от тази гледна точка тя може да се представи като преобразувател. Ефективността на този процес на трансформиране се определя от съотношението между изхода и входа.
За да изработи своето решение, управляващата система се нуждае от три източника на информация:
- за силата и характера на външните въздействия
- за фактическото състояние на системата
- за желаното състояние на системата
Много важно условие за качеството на управлението в системите е способността на управляващата система да обхване разнообразието на управляваната система.