Тема 2 - Планиране

Планиране или Как да „моделираме” бъдещето

„Планът е нищо. Планирането е всичко” – Д. Айзенхауер

Планирането е неделим момент от всяка разумна човешка дейност. Преди да направи каквото и да е, човек вече има в съзнанието си представа за желания резултат от действието и начинът, по който трябва да го постигне. С други думи, нашите сегашни действия винаги са израз на някакви очаквания в бъдещето. Постепенно планирането се е превърнало в разгърната, формализирана система за осъществяване на логически първата функция на управлението. И сега е трудно да се повярва, че някога неговото въвеждане е било една малка революция в мисленето на управляващите.
Ако обобщим различните мнения, планирането може да се опише като функция на мениджмънта, която се занимава с определяне на намеренията за бъдещата дейност и съобразяване на текущите операции с тях чрез подходящо разпределение на организационните ресурси.
Въпреки, че съществуват различни гледни точки за формите на планирането и организациите, почти общоприето е мнението, че те могат да бъдат разпределени на два вида:
- стратегическо
- оперативно
Стратегическо планиране. Ръководителите имат естествена нагласа да отделят
повече време на текущите въпроси, защото те са съвсем очевидни, не търпят отлагане, а резултатите се виждат веднага.В същото време стратегическите проблеми са някъде далеч, информацията за тях е недостатъчна, резултатите са трудно оценими и отложени в неопределено бъдеще. Наред с това преценката за работа на ръководителите, включително заплащането на техния труд, обикновено се свързва с текущата им дейност.Независимо по начина, по който се извършва – чрез строго формализирана система или чрез неформален диалог, присъствието на стратегическото планиране в управлението е задължително.
Оперативно планиране. Една организация не може без бъдеще, но не може и без настояще. За да отговори, обаче, на предизвикателствата на съвременния икономически живот, всяка организация трябва да прибави към посочените форми на планиране още няколко, а именно:
- ситуационно планиране
- иновационно планиране
- планиране на фирмената култура
- административно планиране
- планиране на „шокови” събития
Ситуационно планиране. Планирането означава вземане на решения за бъдещи
действия и следователно се основава на получена по един или друг начин информация за това, какви ще са условията, когато това бъдеще вече е факт. Но колкото и добри методи да използваме за прогнозиране на бъдещето, обществото и неговата икономическа система са твърде сложни явления, за да сме сигурни в достоверността на резултатите.Затова организацията трябва да има различни възможни „сценарии” или „образи” на бъдещето и сътветно различен пакет от стратегии и планове, което ще осигури бързата и най-икономична адаптация към бъдещата среда, ако тя се окаже различна от очакваната.
Планиране на иновациите. Избирайки стратегии за бъдещето, всяка организация трябва да е сигурна, че ще бъде в състояние да посрещне неговите предизвикателства във вид на нови продукти, технологии или начини на обслужване. А това значи, че тези бъдещи „факти” трябва да бъдат реалност много преди да влязат в производствените цехове. Решенията за започване на тяхното създаване са предмет на планирането на иновациите, в което се включва и планирането на необходимата научно-изследователска работа.
Планиране на фирмената култура. Известно е, че в различните организации и дори в различните по-малки групи начините, по който хората „гледат на нещата”, „правят нещата” и „оценяват нещата” са различни. Ето защо ръководителите на организацията трябва да са сигурни, че избраните цели и стратегии ще намерят подкрепа не само по пътя на формалното административно планиране, но и чрез възприемането им от неформалните структури. Затова, ако има разминаване между съществуващата вече в организацията култура и културата, която би се явила естествена хранителна среда на новите цели и стратегии, ръководителите трябва да планират и мерки за преориентиране на културните нагласи.
Административно планиране. Плановете и дейността по тяхното реализиране биха се провалили, ако не бъдат подкрепени от останалите функции в управленската дейност – от подходяща организационна структура на управлението, от съответни контролни механизми, от координация и правилна последователност на различните действия и т.н. Това е задачана на административното планиране.
Планиране на „шокови” ситуации. Турболентната, динамична среда често изправя организацията пред внезапно появили се събития, които или разкриват неочаквано големи възможности или крият сериозни опасности. И в двата случая се налагат спонтанни и бързи решения, които могат да поставят организацията в „шоково” състояние поради радикалните промени и свързаните с тях съпътстващи явления. Планирането в случая се състои в планирането на административното поведение, което би се оказало най-подходящо за управлението на организацията в подобна ситуация