Урок 9 - Данъчно облагане на БО

Същност и елементи на данъка.Основни понятия
Данъкът е законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физическите и юридическите лица в полза на държавата.
Предназначението на данъците е да се акумулират средства, посредством преразпределение на доходи, за покриване на публичните разходи на държавата. Много често с него се цели въздействие (стимулиране или ограничаване) върху икономическата активност на данъчнозадължителните субекти.
Предмет на данъка – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, респ. имущество, качества на физическата личност, определени дейности или обороти, реализиран доход.
Субект на данъка е физическо или юридическо лице, което се намира в отношения на собственост, владение, ползване и пр с обекта на данъка.Субектът или платецът е лицето, което формално и непосредствено е задължено да внесе дължимия данък в приход на бюджета.Не винаги платецът е и фактическият носител на данъка.
Данъчен носител – лицето, което действително понася данъчното задължение, независимо от това дали е било или не субект на данъка. Платец и носител на данъка могат да бъдат различни физически и юридически лица и това различие е доказателство за явлението прехвърляемост на данъка.
Данъчен дестинатор. В редица случаи при въвеждането на един или друг данък или при провеждането на целенасочена данъчна политика правителството желае, предполага и допуска прехвърлянето и внасянето на даден данък от определена социална група или класа. Именно този предполагаем носител на данъка, се нарича данъчен дестинатор.
Данъчен кредитор е държавата, която има изключително или суверенното право да въвежда, налага и събира данъци.
Данъчен мащаб представлява определено качество, белег или свойство на предмета на облагане, въз основа на което се установява данъчното задължение на платеца. Така например, при данъка върху земята мащаб на облагането може да бъде земята като физическа площ, добивът или доходът от притежаваните, респ ползваните земи, а така също стойността им. За данъка върху сградите за мащаб може да се използва броят на вратите и прозорците, на етажите, на комините, стойността на сградата.
Данъчна единица конкретно определена част от мащаба на данъка, върху която се определя размерът му. Ако мащаб при данъка върху земята е количеството притежаване земя, то данъчната единица е част от това к-во, обиктовено 1дка. При положение, че мащабът на данъка е стойността на обекта, то данъчната единица е част от тази стойност – 100 или 1000, т.е данъкът се определя в проценти. Може да се определи и в натурални единици на производствени стоки.
Данъчната основа броят на облагаемите данъчните единици, върху които се изчислява данъчното задължение. Когато данъчната основа не обхваща всички данъчни единици, това означава, че определени данъчни единици, това означава, че определени данъчни единици съзнателно са освободени от облагане.
Данъчен размер данъкът, с който се облага една данъчна единица. Среща се и под наименованието данъчна квота, процент. Установява се в абсолютна сума, най-често в процент.
Данъчно задължение произведението на данъчната основа по данъчния размер. Ако данъчната основа е 5000 единици, а данъчния размер 8%, то данъчното задължение ще бъде равно на 400 единици
Данъчни тарифи съдържат почти всички посочени по-горе елементи и служат за улесняване техническото изчисляване на данъка, да установяването на данъчното задължение.
Данъчен кадастър нарочни книги, в които се водят на отчет обектите и платците на данъка. Предназначението им е да отразяват измененията в данъчните обекти на платците, обикновено на имуществените данъци и да улесняват установяването на реалното данъчното задължение.
Данъчни досиета особени носители на информация, която се събира и класира за всеки данъкоплатец поотделно в данъчните служби и служи за целите на данъчното облагане на данъчния контрол.
Данъчни картони те представляват лични партиди, които се откриват на всеки данъкоплатец. В тях се нанася общото данъчно задължение на данъкоплатеца и се следи и отразява издължаването му.
Обекти на облагане по ЗКПО се облагат печалбите на местни юридически лица, както и на чуждестранни юридически лица от място на стопанска дайност в страната. Облагат се и някои разходи, за което ще стане въпрос в края на темата.
Особености на корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Обекти на облагане с данък върху разходите са
- представителни разходи
- социалните разходи, предоставени в натура
- експлоатационните разходи за превозни средства, използвани за управленска дейност
Данъкът по ЗКПО който представлява интерес в случая е корпоративен данък за печалбите от стопанска дейност и данък върху някои разходи.
Всички БО се облагат само с видовете данъци регламентирани в ЗКПО основно с корпоративен.
Косвени данъци – данък върху добавената стойност; мита и акцизи
В основата на данъка върху добавената стойност (ДДС) стои добавената стойност, която е променлива величина и пряко зависи от стопанската активност на БО.
Основна цел на облагането с данък върху добавената стойност е този данък да не влияе негативно върху производството. Затова производствените разходи се изключват и на облагане подлежи добавената стойност. Тя включва: персонални разходи, финансови разходи, печалби, оставени за резерви и дивиденти, амортизациите, данъците. Тези елементи съотвестват на възнаграждението на труда, капитала и данъците.
Акцизите са косвени данъци, които се събират от потребителите чрез цените или при продажбата на стоки за масово потребление. Той се начислява на датата на издаване на фактурата или на която най-късно е трябвало да се издаде. Производителите събират акцизи при осъществяването на плащането по доставката.
Митата са тарифни регулатори и класически външно търговски инструменти. Те са най-старите форми на косвено данъчно облагане и са приходна форма отнасяни към данъците облагащи обръщението на стоките. Митата биват адвалорни, специфично комбинирани и двустепенни в зависимост от начина на определяне.