Същност,видове и хар на иновациите
Йозеф Шумпетер определя иновациите като полезна промяна-двигател за развитието на икономиката. Той определя пет основни случая на иновации в икономиката:
-въвеждане на нов продукт
-нов метод на производство
-отваряне на нов пазар
-използване на нов източник на ресурси за производството
-създаване на нова организация на работа или взаимоотношения между БО в един отрасъл
Иновацията може да се разглежда като процес, чрез който новите продукти, услуги и/или системи се внедряват в икономиката и се изнасят на пазара.
Иновационния процес преминава през няколко фази:
-изследователска фаза
-инженерни изследвания и разработки
-подготовка за практическа реализиция
-въвеждане на иновационен резултат на пазара
Основните иновации заемат висок дял от дейностите по фундаментални и приложни изследвания предизвикват промени в системата на потребностите като цяло, както и производствена система.
Подобрените иновации се характеризират със създаването на нов комплекс търсене или нов продук.
Псевдоиновациите не повишават ефективността при използването му от потребителя.
Иновационен процес в БО. Условия и фактори за осъщест на иновации
Традиционното схващане за иновационен процес е, че това е последователност от няколко фази с крайна цел въвеждане на новия продукт на пазара.Първоначално се формулира концепция за новия продукт. Следват предварителен анализ и оценяване на потенциала на концепцията за получаване на печалба. При положителна оценка идеята за продукта се развива на прототип,за да се установи дали продуктът отговаря на очакванията. В зависимост от резултата прототипът се доразвива или направо се внедрява в производство и се пуска на пазара.
Основни фактори определят успеха на една иновация са нейната актуалност и полезност способността на БО да мобилизира бързо знания и умения за реализацията й възможността за организиране на производство и продажба по-бързо от конкурентите,гъвкав при модифициране на иновацията за различни пазари и клиенти
Показват се публикациите с етикет икономика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет икономика. Показване на всички публикации
Урок 10 - Инвестиционна дейност на БО
Инвестиции на БО. Видове инвестиции - основни характеристики
Видовете инвестиции могат да се дефинират в следните няколко групи:
Инвестиции с фиксиран доход – те могат да се класифицират в пет групи:
-спестовни сметки - това са различни видове банкови депозити
-държавни ценни книжа
-муниципални облигации
-корпоративни облигации
-привилегированите акции – считат се за инвестиции с фиксиран доход
Инвестиционни компании – те са АД, чиито предмет на дейност са инвестиции в различни видове активи.
Специфични инвестиционни инструменти - възможността да се придобие обикнна акция на определена цена. Разделят се на:
-варанти - дава правото на притежателите да придобият обикновени акции от компанията на преференциална цена.
-количествена опция - дава право да се купят обикновени акции от компанията на специална цена за опр период от време.
-пут опция - тази опция дава правото на собственика й да продаде определена акция на определена цена в течение на определен период
Инвестиции в стоки – възможността за инвестиции в реални стоки
Реални инвестиции – инвестира в ДА като земя,производство и т.н
Ниско ликвидни инвестиции – дългосрочни вложения осъществявани от индивидуални инвеститиции.
Видове инвестиционни проекти. Методи за оценка на инвестиционни проекти
Оценяването на риска поет от БО в връзка с подготвяните от нея инвестиционни проекти,изисква разграничаване на видовете проекти. Най-общо последните се класифицират по следният начин:
І.Според срока на използване
-краткосрочни проекти - по една година
-дългосрочни проекти- свързани са с стратегическите цели на БО
ІІ.Според степента на риск,произтичан от проекта:
-обновителни проекти
-проекти за експанзия - целта им е увеличаване на пазарния дял на БО
-иновационни проекти - правят се с цел лансиране на нови продукти,услуги или завладяване на нови пазари
-мандатни проекти - най-голяма степен на риск
ІІІ.Според взаимозавистта и взаимообвързаността между проектите:
-независими проекти - такива, които нямат връзка помежду си
-взаимоизключващи се проекти
-верижно зависими проекти - такива проекти образуват логическа последователна зависимост, в която не може да се промени реда за реализиране на отделните проекти
-допълващи се проекти
Разграничават се недисконтови и дисконтови методи за оценка на инвестиционните проекти.
Недисконтови методи за оценка – тяхната философия е в противоречие с концептуалната основа на оценяването на капиталовите бюджетни проекти. Известни са два недисконтови метода за оценка – период на изплащане и средна счетоводна въвръщаемост.
Дисконтови методи за оценка – практическа реализация на описаната вече концепция за нетна сегашна стойност. Известни са пет дисконтови метода за оценка – нетна сегашна стойност, дисконтов период на изплащане, индекс на рентабилност, вътрешна норма на възвращаемост, модифициране вътреина норма на възвръщаемост.
Видовете инвестиции могат да се дефинират в следните няколко групи:
Инвестиции с фиксиран доход – те могат да се класифицират в пет групи:
-спестовни сметки - това са различни видове банкови депозити
-държавни ценни книжа
-муниципални облигации
-корпоративни облигации
-привилегированите акции – считат се за инвестиции с фиксиран доход
Инвестиционни компании – те са АД, чиито предмет на дейност са инвестиции в различни видове активи.
Специфични инвестиционни инструменти - възможността да се придобие обикнна акция на определена цена. Разделят се на:
-варанти - дава правото на притежателите да придобият обикновени акции от компанията на преференциална цена.
-количествена опция - дава право да се купят обикновени акции от компанията на специална цена за опр период от време.
-пут опция - тази опция дава правото на собственика й да продаде определена акция на определена цена в течение на определен период
Инвестиции в стоки – възможността за инвестиции в реални стоки
Реални инвестиции – инвестира в ДА като земя,производство и т.н
Ниско ликвидни инвестиции – дългосрочни вложения осъществявани от индивидуални инвеститиции.
Видове инвестиционни проекти. Методи за оценка на инвестиционни проекти
Оценяването на риска поет от БО в връзка с подготвяните от нея инвестиционни проекти,изисква разграничаване на видовете проекти. Най-общо последните се класифицират по следният начин:
І.Според срока на използване
-краткосрочни проекти - по една година
-дългосрочни проекти- свързани са с стратегическите цели на БО
ІІ.Според степента на риск,произтичан от проекта:
-обновителни проекти
-проекти за експанзия - целта им е увеличаване на пазарния дял на БО
-иновационни проекти - правят се с цел лансиране на нови продукти,услуги или завладяване на нови пазари
-мандатни проекти - най-голяма степен на риск
ІІІ.Според взаимозавистта и взаимообвързаността между проектите:
-независими проекти - такива, които нямат връзка помежду си
-взаимоизключващи се проекти
-верижно зависими проекти - такива проекти образуват логическа последователна зависимост, в която не може да се промени реда за реализиране на отделните проекти
-допълващи се проекти
Разграничават се недисконтови и дисконтови методи за оценка на инвестиционните проекти.
Недисконтови методи за оценка – тяхната философия е в противоречие с концептуалната основа на оценяването на капиталовите бюджетни проекти. Известни са два недисконтови метода за оценка – период на изплащане и средна счетоводна въвръщаемост.
Дисконтови методи за оценка – практическа реализация на описаната вече концепция за нетна сегашна стойност. Известни са пет дисконтови метода за оценка – нетна сегашна стойност, дисконтов период на изплащане, индекс на рентабилност, вътрешна норма на възвращаемост, модифициране вътреина норма на възвръщаемост.
Етикети:
икономика
0
коментара
Урок 9 - Данъчно облагане на БО
Същност и елементи на данъка.Основни понятия
Данъкът е законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физическите и юридическите лица в полза на държавата.
Предназначението на данъците е да се акумулират средства, посредством преразпределение на доходи, за покриване на публичните разходи на държавата. Много често с него се цели въздействие (стимулиране или ограничаване) върху икономическата активност на данъчнозадължителните субекти.
Предмет на данъка – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, респ. имущество, качества на физическата личност, определени дейности или обороти, реализиран доход.
Субект на данъка е физическо или юридическо лице, което се намира в отношения на собственост, владение, ползване и пр с обекта на данъка.Субектът или платецът е лицето, което формално и непосредствено е задължено да внесе дължимия данък в приход на бюджета.Не винаги платецът е и фактическият носител на данъка.
Данъчен носител – лицето, което действително понася данъчното задължение, независимо от това дали е било или не субект на данъка. Платец и носител на данъка могат да бъдат различни физически и юридически лица и това различие е доказателство за явлението прехвърляемост на данъка.
Данъчен дестинатор. В редица случаи при въвеждането на един или друг данък или при провеждането на целенасочена данъчна политика правителството желае, предполага и допуска прехвърлянето и внасянето на даден данък от определена социална група или класа. Именно този предполагаем носител на данъка, се нарича данъчен дестинатор.
Данъчен кредитор е държавата, която има изключително или суверенното право да въвежда, налага и събира данъци.
Данъчен мащаб представлява определено качество, белег или свойство на предмета на облагане, въз основа на което се установява данъчното задължение на платеца. Така например, при данъка върху земята мащаб на облагането може да бъде земята като физическа площ, добивът или доходът от притежаваните, респ ползваните земи, а така също стойността им. За данъка върху сградите за мащаб може да се използва броят на вратите и прозорците, на етажите, на комините, стойността на сградата.
Данъчна единица конкретно определена част от мащаба на данъка, върху която се определя размерът му. Ако мащаб при данъка върху земята е количеството притежаване земя, то данъчната единица е част от това к-во, обиктовено 1дка. При положение, че мащабът на данъка е стойността на обекта, то данъчната единица е част от тази стойност – 100 или 1000, т.е данъкът се определя в проценти. Може да се определи и в натурални единици на производствени стоки.
Данъчната основа броят на облагаемите данъчните единици, върху които се изчислява данъчното задължение. Когато данъчната основа не обхваща всички данъчни единици, това означава, че определени данъчни единици, това означава, че определени данъчни единици съзнателно са освободени от облагане.
Данъчен размер данъкът, с който се облага една данъчна единица. Среща се и под наименованието данъчна квота, процент. Установява се в абсолютна сума, най-често в процент.
Данъчно задължение произведението на данъчната основа по данъчния размер. Ако данъчната основа е 5000 единици, а данъчния размер 8%, то данъчното задължение ще бъде равно на 400 единици
Данъчни тарифи съдържат почти всички посочени по-горе елементи и служат за улесняване техническото изчисляване на данъка, да установяването на данъчното задължение.
Данъчен кадастър нарочни книги, в които се водят на отчет обектите и платците на данъка. Предназначението им е да отразяват измененията в данъчните обекти на платците, обикновено на имуществените данъци и да улесняват установяването на реалното данъчното задължение.
Данъчни досиета особени носители на информация, която се събира и класира за всеки данъкоплатец поотделно в данъчните служби и служи за целите на данъчното облагане на данъчния контрол.
Данъчни картони те представляват лични партиди, които се откриват на всеки данъкоплатец. В тях се нанася общото данъчно задължение на данъкоплатеца и се следи и отразява издължаването му.
Обекти на облагане по ЗКПО се облагат печалбите на местни юридически лица, както и на чуждестранни юридически лица от място на стопанска дайност в страната. Облагат се и някои разходи, за което ще стане въпрос в края на темата.
Особености на корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Обекти на облагане с данък върху разходите са
- представителни разходи
- социалните разходи, предоставени в натура
- експлоатационните разходи за превозни средства, използвани за управленска дейност
Данъкът по ЗКПО който представлява интерес в случая е корпоративен данък за печалбите от стопанска дейност и данък върху някои разходи.
Всички БО се облагат само с видовете данъци регламентирани в ЗКПО основно с корпоративен.
Косвени данъци – данък върху добавената стойност; мита и акцизи
В основата на данъка върху добавената стойност (ДДС) стои добавената стойност, която е променлива величина и пряко зависи от стопанската активност на БО.
Основна цел на облагането с данък върху добавената стойност е този данък да не влияе негативно върху производството. Затова производствените разходи се изключват и на облагане подлежи добавената стойност. Тя включва: персонални разходи, финансови разходи, печалби, оставени за резерви и дивиденти, амортизациите, данъците. Тези елементи съотвестват на възнаграждението на труда, капитала и данъците.
Акцизите са косвени данъци, които се събират от потребителите чрез цените или при продажбата на стоки за масово потребление. Той се начислява на датата на издаване на фактурата или на която най-късно е трябвало да се издаде. Производителите събират акцизи при осъществяването на плащането по доставката.
Митата са тарифни регулатори и класически външно търговски инструменти. Те са най-старите форми на косвено данъчно облагане и са приходна форма отнасяни към данъците облагащи обръщението на стоките. Митата биват адвалорни, специфично комбинирани и двустепенни в зависимост от начина на определяне.
Данъкът е законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физическите и юридическите лица в полза на държавата.
Предназначението на данъците е да се акумулират средства, посредством преразпределение на доходи, за покриване на публичните разходи на държавата. Много често с него се цели въздействие (стимулиране или ограничаване) върху икономическата активност на данъчнозадължителните субекти.
Предмет на данъка – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, респ. имущество, качества на физическата личност, определени дейности или обороти, реализиран доход.
Субект на данъка е физическо или юридическо лице, което се намира в отношения на собственост, владение, ползване и пр с обекта на данъка.Субектът или платецът е лицето, което формално и непосредствено е задължено да внесе дължимия данък в приход на бюджета.Не винаги платецът е и фактическият носител на данъка.
Данъчен носител – лицето, което действително понася данъчното задължение, независимо от това дали е било или не субект на данъка. Платец и носител на данъка могат да бъдат различни физически и юридически лица и това различие е доказателство за явлението прехвърляемост на данъка.
Данъчен дестинатор. В редица случаи при въвеждането на един или друг данък или при провеждането на целенасочена данъчна политика правителството желае, предполага и допуска прехвърлянето и внасянето на даден данък от определена социална група или класа. Именно този предполагаем носител на данъка, се нарича данъчен дестинатор.
Данъчен кредитор е държавата, която има изключително или суверенното право да въвежда, налага и събира данъци.
Данъчен мащаб представлява определено качество, белег или свойство на предмета на облагане, въз основа на което се установява данъчното задължение на платеца. Така например, при данъка върху земята мащаб на облагането може да бъде земята като физическа площ, добивът или доходът от притежаваните, респ ползваните земи, а така също стойността им. За данъка върху сградите за мащаб може да се използва броят на вратите и прозорците, на етажите, на комините, стойността на сградата.
Данъчна единица конкретно определена част от мащаба на данъка, върху която се определя размерът му. Ако мащаб при данъка върху земята е количеството притежаване земя, то данъчната единица е част от това к-во, обиктовено 1дка. При положение, че мащабът на данъка е стойността на обекта, то данъчната единица е част от тази стойност – 100 или 1000, т.е данъкът се определя в проценти. Може да се определи и в натурални единици на производствени стоки.
Данъчната основа броят на облагаемите данъчните единици, върху които се изчислява данъчното задължение. Когато данъчната основа не обхваща всички данъчни единици, това означава, че определени данъчни единици, това означава, че определени данъчни единици съзнателно са освободени от облагане.
Данъчен размер данъкът, с който се облага една данъчна единица. Среща се и под наименованието данъчна квота, процент. Установява се в абсолютна сума, най-често в процент.
Данъчно задължение произведението на данъчната основа по данъчния размер. Ако данъчната основа е 5000 единици, а данъчния размер 8%, то данъчното задължение ще бъде равно на 400 единици
Данъчни тарифи съдържат почти всички посочени по-горе елементи и служат за улесняване техническото изчисляване на данъка, да установяването на данъчното задължение.
Данъчен кадастър нарочни книги, в които се водят на отчет обектите и платците на данъка. Предназначението им е да отразяват измененията в данъчните обекти на платците, обикновено на имуществените данъци и да улесняват установяването на реалното данъчното задължение.
Данъчни досиета особени носители на информация, която се събира и класира за всеки данъкоплатец поотделно в данъчните служби и служи за целите на данъчното облагане на данъчния контрол.
Данъчни картони те представляват лични партиди, които се откриват на всеки данъкоплатец. В тях се нанася общото данъчно задължение на данъкоплатеца и се следи и отразява издължаването му.
Обекти на облагане по ЗКПО се облагат печалбите на местни юридически лица, както и на чуждестранни юридически лица от място на стопанска дайност в страната. Облагат се и някои разходи, за което ще стане въпрос в края на темата.
Особености на корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Обекти на облагане с данък върху разходите са
- представителни разходи
- социалните разходи, предоставени в натура
- експлоатационните разходи за превозни средства, използвани за управленска дейност
Данъкът по ЗКПО който представлява интерес в случая е корпоративен данък за печалбите от стопанска дейност и данък върху някои разходи.
Всички БО се облагат само с видовете данъци регламентирани в ЗКПО основно с корпоративен.
Косвени данъци – данък върху добавената стойност; мита и акцизи
В основата на данъка върху добавената стойност (ДДС) стои добавената стойност, която е променлива величина и пряко зависи от стопанската активност на БО.
Основна цел на облагането с данък върху добавената стойност е този данък да не влияе негативно върху производството. Затова производствените разходи се изключват и на облагане подлежи добавената стойност. Тя включва: персонални разходи, финансови разходи, печалби, оставени за резерви и дивиденти, амортизациите, данъците. Тези елементи съотвестват на възнаграждението на труда, капитала и данъците.
Акцизите са косвени данъци, които се събират от потребителите чрез цените или при продажбата на стоки за масово потребление. Той се начислява на датата на издаване на фактурата или на която най-късно е трябвало да се издаде. Производителите събират акцизи при осъществяването на плащането по доставката.
Митата са тарифни регулатори и класически външно търговски инструменти. Те са най-старите форми на косвено данъчно облагане и са приходна форма отнасяни към данъците облагащи обръщението на стоките. Митата биват адвалорни, специфично комбинирани и двустепенни в зависимост от начина на определяне.
Етикети:
икономика
0
коментара
Урок 8 - Ценообразуване и ценова политика на БО
Същност и структура на цената. Ценообразобразуващи фактори.
Основните елементи на цената са себестойност и печалба
Разходи на БО. Видове разходи и себестойност
Разходите биват:
-разходи за материали
-разходи за външни услуги
-разходи за амортизация
-разходи за заплати
-разходи за социални осигуровки и надбавки
-други разходи
В процеса на производството разходите могат да се структурират и в зависимост от това дали се променят спрямо количествата на произведените изделия.
Постоянните разходи не зависят от количествата на произведените изделия.
Променливите разходи се изменят в процеса на производството. Темпът на тяхното нарастване може да бъде по-нисък да бъде равен или да изпреварва темповете на нарастване на произведеното количество продукция.
Общи разходи са сумата от постоянните и от променливите разходи.
Разделянето на разходите за производство е на преки и косвени:
Преките са свързани с конкретно производство на продукт или извършване на услуга. При тях сравнително лесно се определя къде възникват и кой е техния носител.
Косвените имат общ характер и много по-трудно се определя къде възникват и кой е техния носител.Повечето от тях отговарят на постоянните разход
Себестойност, се нарича съвкупността от разходи за производство и реализация на продукцията изразени в парична форма.Тя се изчислява като:
-разходи за общия обем продукция произведена за определен период
-разходи за произведена на единица продукция
Осн модели за опр на цените.Ценова полит и ценова стратег
Съществуват няколко основни модела за определяне на цените
*разходно калкулативен - при него не се изхожда от маркетингови позиции
Това същевременно означава, че този метод не отчита съотношението между търсене и предлагане на пазара. Може да се систематизира в две групи:
-разходите+определена надбавка
-разходите+определена печалба
*метод на анализа на контролната точка - цената се формира на база:
-съотношението между търсене и предлагане
-себестойността
*метод на потребителска оценка - той бива три вида:
- пряко определяне на цената - потребителите посочват цените на аналогови изделия, предлагани на пазара от конкуриращи се БО
-точкова система на оценка - потребителите определят цената по косвен начин
-диагностичен метод - анкетираните изразяват становището си както за качествата,така и за важността на отделните качества
*ценообразуване на база на пазарните конкуренти – изисква да има информация за две основни направления:
-реална цена на конкуретцията
-качествените и технико - експлотационни свойства на произведените от конкурентите продукция
*тръжно ценообразуване - използва се в случаите когато БО участва в търг за извършване на определени строително-монтажни работи,доставка на точно определен вид изделие и т.н.
Ценовата политика е система от мероприятия на БО насочени към формиране поддържане и развиване на ценовите равнища.
Цената трябва да е определена по начин,който гарантира:
-конкурентоспособност
-покритие на направените разходи
-ограничаване на рисковете, които съпътстват стопанската дейност на БО
Ценовата стратегия е средство за реализиране на ценовата политика. БО може да избира между единни,гъвкави, стабилни и променливи цени
Основните елементи на цената са себестойност и печалба
Разходи на БО. Видове разходи и себестойност
Разходите биват:
-разходи за материали
-разходи за външни услуги
-разходи за амортизация
-разходи за заплати
-разходи за социални осигуровки и надбавки
-други разходи
В процеса на производството разходите могат да се структурират и в зависимост от това дали се променят спрямо количествата на произведените изделия.
Постоянните разходи не зависят от количествата на произведените изделия.
Променливите разходи се изменят в процеса на производството. Темпът на тяхното нарастване може да бъде по-нисък да бъде равен или да изпреварва темповете на нарастване на произведеното количество продукция.
Общи разходи са сумата от постоянните и от променливите разходи.
Разделянето на разходите за производство е на преки и косвени:
Преките са свързани с конкретно производство на продукт или извършване на услуга. При тях сравнително лесно се определя къде възникват и кой е техния носител.
Косвените имат общ характер и много по-трудно се определя къде възникват и кой е техния носител.Повечето от тях отговарят на постоянните разход
Себестойност, се нарича съвкупността от разходи за производство и реализация на продукцията изразени в парична форма.Тя се изчислява като:
-разходи за общия обем продукция произведена за определен период
-разходи за произведена на единица продукция
Осн модели за опр на цените.Ценова полит и ценова стратег
Съществуват няколко основни модела за определяне на цените
*разходно калкулативен - при него не се изхожда от маркетингови позиции
Това същевременно означава, че този метод не отчита съотношението между търсене и предлагане на пазара. Може да се систематизира в две групи:
-разходите+определена надбавка
-разходите+определена печалба
*метод на анализа на контролната точка - цената се формира на база:
-съотношението между търсене и предлагане
-себестойността
*метод на потребителска оценка - той бива три вида:
- пряко определяне на цената - потребителите посочват цените на аналогови изделия, предлагани на пазара от конкуриращи се БО
-точкова система на оценка - потребителите определят цената по косвен начин
-диагностичен метод - анкетираните изразяват становището си както за качествата,така и за важността на отделните качества
*ценообразуване на база на пазарните конкуренти – изисква да има информация за две основни направления:
-реална цена на конкуретцията
-качествените и технико - експлотационни свойства на произведените от конкурентите продукция
*тръжно ценообразуване - използва се в случаите когато БО участва в търг за извършване на определени строително-монтажни работи,доставка на точно определен вид изделие и т.н.
Ценовата политика е система от мероприятия на БО насочени към формиране поддържане и развиване на ценовите равнища.
Цената трябва да е определена по начин,който гарантира:
-конкурентоспособност
-покритие на направените разходи
-ограничаване на рисковете, които съпътстват стопанската дейност на БО
Ценовата стратегия е средство за реализиране на ценовата политика. БО може да избира между единни,гъвкави, стабилни и променливи цени
Етикети:
икономика
0
коментара
Урок 7 - Финансови ресурси и финансиране на БО
Същност и класифициране на финансовите ресурси
Капиталите, с които разполага БО формират нейния ресурс за извършване на активни операции
Необходимия капитал се събира от различни източници:
-встъпителни вноски – еднократни при встъпване в членство
-дялови вноски-задължително за всички членове
-приходи от дейността-от печалбата се правят отчисления в фондовете на БО
-заеми
Според това дали средствата са резултат от собствена дейност или идват отвън,финансовите източници се делят на вътрешни и външни.
Към вътрешни финанси се отнасят всички процеси на набавяне на капитал от източници, които са вътре в самата БО. Към вътрешни източници на финанси се отнасят амортизацията и неразпределената печалба.
Външни източници са привлечените средства от капиталови пазари чрез емисия на акции,облигации и други ценни книги, а също и краткосрочни заеми.
Акумулирането на финансови ресурси отвън посредстведствено привличане на нови инвеститори или увеличаване размера на участието на съществуващ е често използван метод от АД.
Форми за привл на финанс ресурси
Повечето от съвременните големи БО функционират като капиталови дружества. Публично предлагане на акции-емитентът отправя оферта към широк кръг от потенциални инвеститори. Той е свързан с редица условия:
-Частно пласиране- емитентът отправя оферта до ограничен кръг предварително набелязани потенциални инвеститори;
-Емисия от права – привилегирована подписка
Важна част от етапа на финансиране чрез публично предлагане на ценни книжа е оценяването на дружеството и определяне на цената на акциите.
Емитирането на акции представляват набирането на основен капитал от една компания,в резултат на което се увеличава размерът на капитала й.
Независимо от тези ограничения, банковите заеми си остават важен способ за финансиране активността на БО.
Специфична форма на финанс-лизинг и факторинг
Специфична форма на финанс е лизинга
Двете най-разпространени форми на лизинг са:
-оперативен
-финансов
Финансовия лизинг може да се разглежда като най-близката операция до предоставянето на кредит от лизингодател на лизингополучателят.
При финанс лизинг срокът, за който се дава под наем обурудването съвпада с срока на икономическия живог на машините и съоръженията.
Лизингодатели при финанс-лизинг могат да бъдат както банки,така и специализирани лизингови компании.
Оперативния лизинг се използва по отношение на специализирано обурудване, за което има широк лизингов пазар. Обект на този вид лизингови операции са предимно съоръжения, машини и обурудване. Често лизинг при него са не само лизинг компании, а също и производ на машини и съоръжения.
Факторинговото финансиране е друга форма на финансиране, която БО може да използва в своята дейност.По своята същност факторинг финанс представлява финансиране - търговска операция,при която възникване на основни на дългосрочен договор взаимоотношен от доставка на стоки и извършване на услуги се продават по договор на друг партньор.
Капиталите, с които разполага БО формират нейния ресурс за извършване на активни операции
Необходимия капитал се събира от различни източници:
-встъпителни вноски – еднократни при встъпване в членство
-дялови вноски-задължително за всички членове
-приходи от дейността-от печалбата се правят отчисления в фондовете на БО
-заеми
Според това дали средствата са резултат от собствена дейност или идват отвън,финансовите източници се делят на вътрешни и външни.
Към вътрешни финанси се отнасят всички процеси на набавяне на капитал от източници, които са вътре в самата БО. Към вътрешни източници на финанси се отнасят амортизацията и неразпределената печалба.
Външни източници са привлечените средства от капиталови пазари чрез емисия на акции,облигации и други ценни книги, а също и краткосрочни заеми.
Акумулирането на финансови ресурси отвън посредстведствено привличане на нови инвеститори или увеличаване размера на участието на съществуващ е често използван метод от АД.
Форми за привл на финанс ресурси
Повечето от съвременните големи БО функционират като капиталови дружества. Публично предлагане на акции-емитентът отправя оферта към широк кръг от потенциални инвеститори. Той е свързан с редица условия:
-Частно пласиране- емитентът отправя оферта до ограничен кръг предварително набелязани потенциални инвеститори;
-Емисия от права – привилегирована подписка
Важна част от етапа на финансиране чрез публично предлагане на ценни книжа е оценяването на дружеството и определяне на цената на акциите.
Емитирането на акции представляват набирането на основен капитал от една компания,в резултат на което се увеличава размерът на капитала й.
Независимо от тези ограничения, банковите заеми си остават важен способ за финансиране активността на БО.
Специфична форма на финанс-лизинг и факторинг
Специфична форма на финанс е лизинга
Двете най-разпространени форми на лизинг са:
-оперативен
-финансов
Финансовия лизинг може да се разглежда като най-близката операция до предоставянето на кредит от лизингодател на лизингополучателят.
При финанс лизинг срокът, за който се дава под наем обурудването съвпада с срока на икономическия живог на машините и съоръженията.
Лизингодатели при финанс-лизинг могат да бъдат както банки,така и специализирани лизингови компании.
Оперативния лизинг се използва по отношение на специализирано обурудване, за което има широк лизингов пазар. Обект на този вид лизингови операции са предимно съоръжения, машини и обурудване. Често лизинг при него са не само лизинг компании, а също и производ на машини и съоръжения.
Факторинговото финансиране е друга форма на финансиране, която БО може да използва в своята дейност.По своята същност факторинг финанс представлява финансиране - търговска операция,при която възникване на основни на дългосрочен договор взаимоотношен от доставка на стоки и извършване на услуги се продават по договор на друг партньор.
Етикети:
икономика
0
коментара
Урок 6 - Човешки ресурси на БО като фактор за производство
Работната сила като икон ресурс
Факторът „човек” е най-важния фактор на организационната система.
Човешкия ресурс може да се определи като знания, умения, отношения и други черти на работната сила, добавящи стойност и подпомагащи производството.
Тук става на въпрос за това какви са разходите на БО при формирането и използването на работна сила. Човешкия капитал е различен от другите активи,защото неговата пазарна възвръщаемост се изразява само в заплащането на труда.
Човешкия капитал класифицира разходите за човешки капитал по-скоро като инвестиции в бъдеще, отколкото като употреба сега.
Инвестициите в човешкия капитал включва всички разходи за образование, практич тренинги, информация, проучване и мобилизиране на работана сила за включването й в работния процес
Ефективност на използването на работната сила
Системата за управление на човешките ресурси (ЧР) се състои от дейности, които могат да се разглеждат като елемелнти и като серия от процеси.
Разходите за управление на човешките ресурси могат да се систематизират според основните дейности:
-планиране на човешките ресурси
-проектиране и анализ на труда
-подбора на персонал
-обучението и развитие
-оценяването
-заплащането на труда и социално осигуряване
-осигуряване на безопасни и здравословни условия за труд
-усъвършенстване на трудовите отношения
-издръжка на структурно звено по управление на ЧР
Анализират се традиционните показатели за ефективността на БО като цяло - печалба, рентабилност, себестойност на единица продукция,трудови разходи на една продукция, производителност на труда. При това се има в предвид, че управлението на ЧР оказва влияние върху тези показатели чрез:
-намаляване на разход за извънреден труд
-намаляване на разход за неотработено време
-ограничаване на загубите на работно време
-ограничаване на текучеството и разходите да еднократни обезщетения
-намаляване на загубите на работно време
-повишаване на равнището на трудово представяне на заетите
-намаляване на загубите на суровини и материали
-подбор на най-добрите кандидати за работа
-създаване на подходяща обстановка за висока мотивация
-насърчаване на работническите предложения
Разглеждане на процеса на управление на ЧР дешифрира основни управленски етапи:
- Анализ на нуждите и планир;
- Търсене,подбор на кандидати;
- Назначение,обучение;
- Адаптиране, специализирано обучение;
- Оценяване и стимулиране;
- Развитие,кариера,обучение на последователите;
- Преквалификация;
- Освобождаване, съкращаване или пенсиониране;
Финансови аспекти на ЧР.С-ми за заплащане
Необходимоста от включване на човека в концепцията за капитала се поражда от три основни причини:
- цената на отглеж и обучението на хората е реална, парично измерима цена
- продуктът от техния труд се добавя към нацинал богатство
- осъществените разходи по отношение на хората ще доведат и до увеличаване на националното богатсгво
Основни дейности при определяне на основните заплати са:
-анализ на работата
-оценяване на работата
-общ преглед на заплата
-проектиране на заплатата
-контрол на заплатите
В зависимост от начина по който са обвързани системите на работна заплата с останалите елементи на системата за определяне на заплатите се разграничават:
*системи на работна заплата,имащи пълно съвпадение на показателите, критериите и норматив за определяне на основните заплати и допълнителните възнаграждения и брутните заплати
*системи на работна заплата, в които няма никакво съвпадение
*системи на работна заплата, при които част от показателите, критериите и нормативите за определяне на основните заплати и допълнителти възнаграждения съвпадат с тези определени от брутната заплата
*сделни-при тях брутната заплата е в зависимост от основната заплата за съответната работа и от количеството на произведената продукция
*повременни системи-при тях брутната работна заплата зависи от количеството на отработеното време и основната заплата
Сред по-използваните системи на работната заплата могат да се посочат още:
-часовото заплащане – използва се предимно за работа при непълно работно време или при наемане на временни работници
-заплащане според заслугите
-заплащане по старшинство
Факторът „човек” е най-важния фактор на организационната система.
Човешкия ресурс може да се определи като знания, умения, отношения и други черти на работната сила, добавящи стойност и подпомагащи производството.
Тук става на въпрос за това какви са разходите на БО при формирането и използването на работна сила. Човешкия капитал е различен от другите активи,защото неговата пазарна възвръщаемост се изразява само в заплащането на труда.
Човешкия капитал класифицира разходите за човешки капитал по-скоро като инвестиции в бъдеще, отколкото като употреба сега.
Инвестициите в човешкия капитал включва всички разходи за образование, практич тренинги, информация, проучване и мобилизиране на работана сила за включването й в работния процес
Ефективност на използването на работната сила
Системата за управление на човешките ресурси (ЧР) се състои от дейности, които могат да се разглеждат като елемелнти и като серия от процеси.
Разходите за управление на човешките ресурси могат да се систематизират според основните дейности:
-планиране на човешките ресурси
-проектиране и анализ на труда
-подбора на персонал
-обучението и развитие
-оценяването
-заплащането на труда и социално осигуряване
-осигуряване на безопасни и здравословни условия за труд
-усъвършенстване на трудовите отношения
-издръжка на структурно звено по управление на ЧР
Анализират се традиционните показатели за ефективността на БО като цяло - печалба, рентабилност, себестойност на единица продукция,трудови разходи на една продукция, производителност на труда. При това се има в предвид, че управлението на ЧР оказва влияние върху тези показатели чрез:
-намаляване на разход за извънреден труд
-намаляване на разход за неотработено време
-ограничаване на загубите на работно време
-ограничаване на текучеството и разходите да еднократни обезщетения
-намаляване на загубите на работно време
-повишаване на равнището на трудово представяне на заетите
-намаляване на загубите на суровини и материали
-подбор на най-добрите кандидати за работа
-създаване на подходяща обстановка за висока мотивация
-насърчаване на работническите предложения
Разглеждане на процеса на управление на ЧР дешифрира основни управленски етапи:
- Анализ на нуждите и планир;
- Търсене,подбор на кандидати;
- Назначение,обучение;
- Адаптиране, специализирано обучение;
- Оценяване и стимулиране;
- Развитие,кариера,обучение на последователите;
- Преквалификация;
- Освобождаване, съкращаване или пенсиониране;
Финансови аспекти на ЧР.С-ми за заплащане
Необходимоста от включване на човека в концепцията за капитала се поражда от три основни причини:
- цената на отглеж и обучението на хората е реална, парично измерима цена
- продуктът от техния труд се добавя към нацинал богатство
- осъществените разходи по отношение на хората ще доведат и до увеличаване на националното богатсгво
Основни дейности при определяне на основните заплати са:
-анализ на работата
-оценяване на работата
-общ преглед на заплата
-проектиране на заплатата
-контрол на заплатите
В зависимост от начина по който са обвързани системите на работна заплата с останалите елементи на системата за определяне на заплатите се разграничават:
*системи на работна заплата,имащи пълно съвпадение на показателите, критериите и норматив за определяне на основните заплати и допълнителните възнаграждения и брутните заплати
*системи на работна заплата, в които няма никакво съвпадение
*системи на работна заплата, при които част от показателите, критериите и нормативите за определяне на основните заплати и допълнителти възнаграждения съвпадат с тези определени от брутната заплата
*сделни-при тях брутната заплата е в зависимост от основната заплата за съответната работа и от количеството на произведената продукция
*повременни системи-при тях брутната работна заплата зависи от количеството на отработеното време и основната заплата
Сред по-използваните системи на работната заплата могат да се посочат още:
-часовото заплащане – използва се предимно за работа при непълно работно време или при наемане на временни работници
-заплащане според заслугите
-заплащане по старшинство
Етикети:
икономика
0
коментара
Урок 5 - Краткотрайни активи на БО
Определелие, състав и структура на КА
Активите са краткотрайни когато от тях икономическа изгода се черпи еднократно или в рамките на една година
КА се състоят от парични средства или елементи които бързо могат да се превърнат в пари - стокови наличности, авансови плащания, вземания от длъжници и парични наличности
Краткотрайните заеми също се появяват като част от краткосрочните пасиви
Обикновено 5 елемента се отчитат в счетоводния баланс в този раздел:
-доставчици и кредитори
-разходи,които не са платени в края на годината
-краткосрочни заеми
-дължими суми за плащане през идващата година
-обявените,но все още неизплатени дивиденти към акционерите
Оценяване на придобиването и потребление на КА
КА се оценяват по:
-цена на придобиване
-себестойност
-продажна цена
Краткотрайни материални активи (КМА) съществуват в следните няколко форми:
-активи държани за продажба
-активи намиращи се в процес на прозводство
-активи намиращи се в запас за производство на продукция и услуги
Оценката на КМА при тяхното потребление може да е по един от следните методи:
-LIFO – last in, first out (последна входяща, първа изходяща)
-FIFO – first in, first out (първа входяща, първа изходяща)
Обръщаемост на активите. Основни показатели
Използват се основно два измерителя за обръщаемост-време за осъществяване на един оборот и брой обороти в рамките на един период
Показателите на обръщаемост на активите изразяват степента на възвръщаемост на активите в резултат от дейността.
Обръщаемостта на запасите показва скоростта,с която последните се превръщат в продажби,следователно в финансови средства
Коефициентът за обръщаемост на вземанията изразява колко пъти през съответния период вземанията са се превърнали в пари и колко е необходимо да се чака,в дни за да се съберат парите от длъжниците на БО
С оглед на по-ефективно управление на КА и оборотните капитали е необходимо коректно опред на потребностите на БО от оборотни капитали
Активите са краткотрайни когато от тях икономическа изгода се черпи еднократно или в рамките на една година
КА се състоят от парични средства или елементи които бързо могат да се превърнат в пари - стокови наличности, авансови плащания, вземания от длъжници и парични наличности
Краткотрайните заеми също се появяват като част от краткосрочните пасиви
Обикновено 5 елемента се отчитат в счетоводния баланс в този раздел:
-доставчици и кредитори
-разходи,които не са платени в края на годината
-краткосрочни заеми
-дължими суми за плащане през идващата година
-обявените,но все още неизплатени дивиденти към акционерите
Оценяване на придобиването и потребление на КА
КА се оценяват по:
-цена на придобиване
-себестойност
-продажна цена
Краткотрайни материални активи (КМА) съществуват в следните няколко форми:
-активи държани за продажба
-активи намиращи се в процес на прозводство
-активи намиращи се в запас за производство на продукция и услуги
Оценката на КМА при тяхното потребление може да е по един от следните методи:
-LIFO – last in, first out (последна входяща, първа изходяща)
-FIFO – first in, first out (първа входяща, първа изходяща)
Обръщаемост на активите. Основни показатели
Използват се основно два измерителя за обръщаемост-време за осъществяване на един оборот и брой обороти в рамките на един период
Показателите на обръщаемост на активите изразяват степента на възвръщаемост на активите в резултат от дейността.
Обръщаемостта на запасите показва скоростта,с която последните се превръщат в продажби,следователно в финансови средства
Коефициентът за обръщаемост на вземанията изразява колко пъти през съответния период вземанията са се превърнали в пари и колко е необходимо да се чака,в дни за да се съберат парите от длъжниците на БО
С оглед на по-ефективно управление на КА и оборотните капитали е необходимо коректно опред на потребностите на БО от оборотни капитали
Етикети:
икономика
0
коментара
Урок 4 - Дълготрайни активи на БО
Дълготрайни материални активи са средства на труда, участващи продължително в стопанската дейност, имащи материално-веществена форма и сравнително висока стойност.
ДА имат особено място в развитието и управлението на стопанските дейности на БО.Тук се авансират средства, придобити от научна и развойна дейност, за патенти, фирмени знаци, програмни продукти, за получаване право за учредяване и разширяване.
Недълготрайните ДА се отчитат в балансите на БО по следните елементи:
А)права за индустриална собственост
-търговски марки
-авторски права
-търговски наименован
-лицензи и франчайзи
-патенти
Б)дългосрочно придобити права върху интелектуална собственост
В)концесионни права
Г)технологични права
Д)нематериални активи в процес на развитие
Е)други нематериални активи (НА)
Дългосрочни финансови активи са:
-акции и дялове в БО от група
-предоставени заеми на БО от група
-акции и дялове в асоциирани и смесени
-предоставени заеми, свързани с асоциирани и смесени БО
-дългосрочни инвестиции
-изкупени собстени акции
Съучастия и дялове това е участието на БО със собствени средства в капитала на друга БО.
Ценни книжа-акции и облигации,които имат характер на дългосрочни инвестиции.
Предоставени дългосрочни кредити – средства,отпуснати на други БО или институции под формата на дългосрочен кредит.
Оценка и изхабяване на ДА. Амортизация на ДА
За да се планират и отчитат правилно нарастването и изменението на ДА, те трябва да се оценяват. За целта се използват натурални и стойностни измерители.
Оценяване в парично изражение – ако за база се възприеме моментът, към който се извършва оценката на ДА, биха могли да се използват два вида оценки-първоначална и възстановителна. В практиката на оценяване на ДА най-широко приложение намират първоначалната, възстановителната и остатъчна стойност.
В установения с закона за счетоводствения ред за оценка на материални активи (МА) и НА на БО се предвижда това да става по първоначалната стойност и по балансова стойност.
Първоначалната стойност се проявява в три разновидности-цена на придобиването, себестойност и продажна цена.
Възстановителната стойност има изключително значение за управление на ДА. Оценката по възстановителната стойност се проявява особено силно в периоди , характеризиращи се с промяна на икономическите среда
Оценката на ДА по остатъчна стойност изразява стойността, която още не е пренесена върху произведения продукт.Тя се получава като от първоначалната или възстановителна стойност се приспадне стойността на изхабяването им.
Амортизация на ДА
МА и НА участват продължително в стопанската дейност на БО.Пренасят стойността си в себестойността на произведената с тях продукция
Това пренасяне на стойността на ДА се извършва под формата на амортизационни изчисления
Следователно амортизацията отразява процеса на движение на стойността на активите
Потребената част от стойността на ДМА се определя с помоща на регламентирани методи на амортизация. Използването им изисква познаване на понятия като амортизационна стойност, срок на годност , амортизационна квота
Амортизационната стойност е стойността на амортизируемия актив. Представлява разликата междуу отчетната стойност на актива и неговата остатъчна стойност
Амортизационната норма е съотношение, което може да бъде изчислено по следния начин:
-като процент-съотнош междуу амортизируемата стойност, приета на сто и срока на годност на амортизационния актив в години
-съотношението междуу амортизационната стойност и производството на активите изразена чрез стойността на определено количество продукция,услуги или други производствени единици, които БО очаква да получи от използването на актива
Амортизационната квота е частта от амортизируемата стойност която се разпределя между отделните отчетни периоди. Амортизационната квота представлява годишната величина на амортизационните отчисления,се намира в пряка зависимост от амортизационна сума и нормата на амортизация.
На основата на така определените величини БО е задължена да разработи амортизационен план, в който се включват:
-наименование на ДА на БО
-срок на ползване
-амортизационна сума
-амортизационна квота
БО може да прилага различни методи на амортизация.Избраните от БО методи за амортизация се прилагат последователно през отделните отчетни периоди.Те се оповестяват предварително,като периодически се преценява адекватността им за прилагане към даден актив
Възможно е ползване на линейни и нелинейни методи.Прилагането на линейния метод е целесъобразно за такива активи,за които относително точно може да се отредели полезния срок на годност.Амортизационната квота се установява като произведение на амортизационната стойност на активите и годишната амортизационната норма. Амортизационната квота е постоянна величина и не се променя през амортизационния срок.
При линейния метод амортизация се разпределя пропорционално на периодите,които обхващат предполагамия срок на годност на амортизационния актив.Този метод се прилага тогава,когато БО не може да определи ползата от употребата на активите в рамките на срока на годност.
Дегресивно нелинейните методи се характеризира с намаляване на амортизационната квота през амортизационния срок.
Константно-дегресивния метод се характеризира с непроменена амортизационна норма. Определя се аналогично на линейния метод,но с определен коефициент на завишение, обикновенно в границите 1,6-2,5. Такава установена норма се прилага към остатъчната стойност на актива за всяка година от установения срок на годност.
При неравномерно дегресивния метод на амортизация годишната амортизационна квота се определя от прогресивно намаляваща норма на амортизация всяка следваща година. При този метод амортизационната квота за всяка година се изчислява върху първоначалната стойност.
Нелинейните методи могат да бъдат:
*намаляващи нелинейни методи на амортизация. Такива методи са:
-на намаляващия остатък
-на равномер намаляване
-на намаляващата се сума на числата
-на неравномерно намаляване
*увеличаване НМ на амортизация при които във всеки случай период в рамките на предполагаемия срок на годност на амортизационните активи размерът на амортизация е по-голям от предходния период
Тези методи се прилагат тогава,когато БО е определила че ползата от активите е предимно в края на срока им на годност,а не в началото.Това е икономическо обосновано когато активът се използва за продукти и услуги, за които още не е достатъчно подсигурен или разширен съществуващия пазар-предимно за продукти и услуги които изискват контролен,пробен или тестващ период за пускането им в масова продажба и т.н.
Такива методи са:
-на равномерното увеличаване
-на увеличаващата се сума на числата
-на неравномерното увеличаване
Оценка на ефективността от използването на ДА
Степента на осигуреност, техническа и енергична въоръженост на БО с ДА се определя чрез следните показатели:
1 коефициент на въоръженост на труда с ДА-представлява отношение между средния остатък на ДА и средно списъчния брой на работниците от най-голямата смяна
2 коефициент на техническа въоръженост на труда – изчислява се като отношение между активната част на ДА и средно списъчния брой на работниците от най-голямата смяна
3 коефициент на обслужване-изчислява се като отношение между броя на машините и броя на работниците, които ги обслужват
4 коефициент на потенциална въоръженост на труда-този показател е отношението между инсталираната сумарна мощност в киловати и средно списъчния брой на работниците от най-голямата смяна
5 коефициент на фактическа енерговъоръженост на труда-определя се като отношение между употребената в качество на двигателна сила електроенергия и средно списъчния брой на работниците
6 коефициент на механизация на работите-изчислява се като отношение между обема на работите, извършени по механизма, респ-по автоматизиран начин и общия обем на извършените работи от същия вид
Показателите на обновление на ДА се изразяват в:
1 коефициент на обновяване-този показ се изчислява като отношение между размера на нововъведените в действие ДМА и размера на ДА в началалото на периода
2 коефициент на излезлите от екплоатация ДМА-представлява отношение на размера на излезлите от експлоатация ДМА към размера им в началото на периода
3 коефициент на интензивно обновяване – той е равен на отношението между коефициента на обновяванеи коефициента на излезлите от експл ДМА
4 коефициент на амортизация-изчислява се като отношение между сумата на начислената амортизация и първоначалната стойност на ДМА
5 коефициент на годност-този показател е в непросредствена връзка с коефициента на изхабяване
6 коефициент на ремонт-представлява отношението на извършените разходи за ремонт към средния остатък на ДМА по първоначалната стойност
Показателите за ефективност и рентабилност, които може да се използват са:
1 рентабилност на ДА представлява отношението на финансовия резултат към размера на ДА
2 коефициент на натоварване на ДА характеризира равнището на използването на общата съвкупност на ДА
3 коефициент на поглъщаемос на ДА представлява отношението на размера на ДА към реализирането приходи през периода
ДА имат особено място в развитието и управлението на стопанските дейности на БО.Тук се авансират средства, придобити от научна и развойна дейност, за патенти, фирмени знаци, програмни продукти, за получаване право за учредяване и разширяване.
Недълготрайните ДА се отчитат в балансите на БО по следните елементи:
А)права за индустриална собственост
-търговски марки
-авторски права
-търговски наименован
-лицензи и франчайзи
-патенти
Б)дългосрочно придобити права върху интелектуална собственост
В)концесионни права
Г)технологични права
Д)нематериални активи в процес на развитие
Е)други нематериални активи (НА)
Дългосрочни финансови активи са:
-акции и дялове в БО от група
-предоставени заеми на БО от група
-акции и дялове в асоциирани и смесени
-предоставени заеми, свързани с асоциирани и смесени БО
-дългосрочни инвестиции
-изкупени собстени акции
Съучастия и дялове това е участието на БО със собствени средства в капитала на друга БО.
Ценни книжа-акции и облигации,които имат характер на дългосрочни инвестиции.
Предоставени дългосрочни кредити – средства,отпуснати на други БО или институции под формата на дългосрочен кредит.
Оценка и изхабяване на ДА. Амортизация на ДА
За да се планират и отчитат правилно нарастването и изменението на ДА, те трябва да се оценяват. За целта се използват натурални и стойностни измерители.
Оценяване в парично изражение – ако за база се възприеме моментът, към който се извършва оценката на ДА, биха могли да се използват два вида оценки-първоначална и възстановителна. В практиката на оценяване на ДА най-широко приложение намират първоначалната, възстановителната и остатъчна стойност.
В установения с закона за счетоводствения ред за оценка на материални активи (МА) и НА на БО се предвижда това да става по първоначалната стойност и по балансова стойност.
Първоначалната стойност се проявява в три разновидности-цена на придобиването, себестойност и продажна цена.
Възстановителната стойност има изключително значение за управление на ДА. Оценката по възстановителната стойност се проявява особено силно в периоди , характеризиращи се с промяна на икономическите среда
Оценката на ДА по остатъчна стойност изразява стойността, която още не е пренесена върху произведения продукт.Тя се получава като от първоначалната или възстановителна стойност се приспадне стойността на изхабяването им.
Амортизация на ДА
МА и НА участват продължително в стопанската дейност на БО.Пренасят стойността си в себестойността на произведената с тях продукция
Това пренасяне на стойността на ДА се извършва под формата на амортизационни изчисления
Следователно амортизацията отразява процеса на движение на стойността на активите
Потребената част от стойността на ДМА се определя с помоща на регламентирани методи на амортизация. Използването им изисква познаване на понятия като амортизационна стойност, срок на годност , амортизационна квота
Амортизационната стойност е стойността на амортизируемия актив. Представлява разликата междуу отчетната стойност на актива и неговата остатъчна стойност
Амортизационната норма е съотношение, което може да бъде изчислено по следния начин:
-като процент-съотнош междуу амортизируемата стойност, приета на сто и срока на годност на амортизационния актив в години
-съотношението междуу амортизационната стойност и производството на активите изразена чрез стойността на определено количество продукция,услуги или други производствени единици, които БО очаква да получи от използването на актива
Амортизационната квота е частта от амортизируемата стойност която се разпределя между отделните отчетни периоди. Амортизационната квота представлява годишната величина на амортизационните отчисления,се намира в пряка зависимост от амортизационна сума и нормата на амортизация.
На основата на така определените величини БО е задължена да разработи амортизационен план, в който се включват:
-наименование на ДА на БО
-срок на ползване
-амортизационна сума
-амортизационна квота
БО може да прилага различни методи на амортизация.Избраните от БО методи за амортизация се прилагат последователно през отделните отчетни периоди.Те се оповестяват предварително,като периодически се преценява адекватността им за прилагане към даден актив
Възможно е ползване на линейни и нелинейни методи.Прилагането на линейния метод е целесъобразно за такива активи,за които относително точно може да се отредели полезния срок на годност.Амортизационната квота се установява като произведение на амортизационната стойност на активите и годишната амортизационната норма. Амортизационната квота е постоянна величина и не се променя през амортизационния срок.
При линейния метод амортизация се разпределя пропорционално на периодите,които обхващат предполагамия срок на годност на амортизационния актив.Този метод се прилага тогава,когато БО не може да определи ползата от употребата на активите в рамките на срока на годност.
Дегресивно нелинейните методи се характеризира с намаляване на амортизационната квота през амортизационния срок.
Константно-дегресивния метод се характеризира с непроменена амортизационна норма. Определя се аналогично на линейния метод,но с определен коефициент на завишение, обикновенно в границите 1,6-2,5. Такава установена норма се прилага към остатъчната стойност на актива за всяка година от установения срок на годност.
При неравномерно дегресивния метод на амортизация годишната амортизационна квота се определя от прогресивно намаляваща норма на амортизация всяка следваща година. При този метод амортизационната квота за всяка година се изчислява върху първоначалната стойност.
Нелинейните методи могат да бъдат:
*намаляващи нелинейни методи на амортизация. Такива методи са:
-на намаляващия остатък
-на равномер намаляване
-на намаляващата се сума на числата
-на неравномерно намаляване
*увеличаване НМ на амортизация при които във всеки случай период в рамките на предполагаемия срок на годност на амортизационните активи размерът на амортизация е по-голям от предходния период
Тези методи се прилагат тогава,когато БО е определила че ползата от активите е предимно в края на срока им на годност,а не в началото.Това е икономическо обосновано когато активът се използва за продукти и услуги, за които още не е достатъчно подсигурен или разширен съществуващия пазар-предимно за продукти и услуги които изискват контролен,пробен или тестващ период за пускането им в масова продажба и т.н.
Такива методи са:
-на равномерното увеличаване
-на увеличаващата се сума на числата
-на неравномерното увеличаване
Оценка на ефективността от използването на ДА
Степента на осигуреност, техническа и енергична въоръженост на БО с ДА се определя чрез следните показатели:
1 коефициент на въоръженост на труда с ДА-представлява отношение между средния остатък на ДА и средно списъчния брой на работниците от най-голямата смяна
2 коефициент на техническа въоръженост на труда – изчислява се като отношение между активната част на ДА и средно списъчния брой на работниците от най-голямата смяна
3 коефициент на обслужване-изчислява се като отношение между броя на машините и броя на работниците, които ги обслужват
4 коефициент на потенциална въоръженост на труда-този показател е отношението между инсталираната сумарна мощност в киловати и средно списъчния брой на работниците от най-голямата смяна
5 коефициент на фактическа енерговъоръженост на труда-определя се като отношение между употребената в качество на двигателна сила електроенергия и средно списъчния брой на работниците
6 коефициент на механизация на работите-изчислява се като отношение между обема на работите, извършени по механизма, респ-по автоматизиран начин и общия обем на извършените работи от същия вид
Показателите на обновление на ДА се изразяват в:
1 коефициент на обновяване-този показ се изчислява като отношение между размера на нововъведените в действие ДМА и размера на ДА в началалото на периода
2 коефициент на излезлите от екплоатация ДМА-представлява отношение на размера на излезлите от експлоатация ДМА към размера им в началото на периода
3 коефициент на интензивно обновяване – той е равен на отношението между коефициента на обновяванеи коефициента на излезлите от експл ДМА
4 коефициент на амортизация-изчислява се като отношение между сумата на начислената амортизация и първоначалната стойност на ДМА
5 коефициент на годност-този показател е в непросредствена връзка с коефициента на изхабяване
6 коефициент на ремонт-представлява отношението на извършените разходи за ремонт към средния остатък на ДМА по първоначалната стойност
Показателите за ефективност и рентабилност, които може да се използват са:
1 рентабилност на ДА представлява отношението на финансовия резултат към размера на ДА
2 коефициент на натоварване на ДА характеризира равнището на използването на общата съвкупност на ДА
3 коефициент на поглъщаемос на ДА представлява отношението на размера на ДА към реализирането приходи през периода
Етикети:
икономика
0
коментара
Урок 3 - Капитал на БО
Капиталът е съвкупен израз на всички средства, които се притежават от стопанския субект и са предназначени да стопански цели.
Капиталът намира приложение във всички области на стопанската дейност-размяна, производство, кредит и др.
Капиталът е икономическа категория, която се измерва в парична стойност, като величината му зависи от съвкупността на вътрешните и външни фактори.
Капиталът на БО е съставен от различни по срочност собствени и чужди средства.
Според характера на задълженията и собствеността капиталът на БО се дели на собствен и привлечен.
Собствения капитал включва обикновените акции, привилегированите акции и конвертируемите привилегировани акции. Към него се отнасят също допълнителния капитал, неразпределената печалба и резервите.
Собственият капитал може да бъде структуриран в шест основни групи:
-записан капитал
-премии от емисии
-резерв от последващи оценки
-резерви
-натрупана печалба от минали години, която съдържа неразпределена печалба и непокрита загуба
-текуща печалба(загуба)
Привлечения капитал представлява дългосрочен и краткосрочен дълг на БО. В зависимост от своята изискуемост, привлечения капитал в БО бива дългосрочен и краткосрочен(текущ).
Независимо от своята изискуемост, привлечения капитал може да бъде под формата на заеми, задължения и финансиране.
Структура на капитала на БО
Капиталовата структура може да се раздели на обща и вътрешна. Под обща капиталова структура се разбира относителния дял на собствените и привлечени средства към общата стойност на капитала.Вътрешни капиталови средства представлява съотношението на отделните елементи на структурния капитал и елементи на привлечения капитал.
Цената на капитала на БО може да се определи по следния начин:
WACC=Wd*Ld+We*Le
WACC- средно претеглена цена на К Ld - цена на ПК
Le – цена на СК
Wd – относителен дял на ПК
We – относителен дял на СК
Така се определя средно претеглената цена на капитала преди данъците, като за да са се калкулира след данъчното облагане, цената на привлечените средства се коригира с 1 данъчна ставка
За определяне цената на структурния капитал се използват няколко основни метода:
- Модел на оценка на капитал активи МОКА чрез него се характеризира връзката между възвръщаемостта на акциите и пазарната възвръщаемост
-Метода доход от облигации плюс рискова премия-към цената на заема се добавя рискова премия
-Метода на дисконтирания паричен поток - използва се дисконтирането на очакваните дивиденти
Капиталът намира приложение във всички области на стопанската дейност-размяна, производство, кредит и др.
Капиталът е икономическа категория, която се измерва в парична стойност, като величината му зависи от съвкупността на вътрешните и външни фактори.
Капиталът на БО е съставен от различни по срочност собствени и чужди средства.
Според характера на задълженията и собствеността капиталът на БО се дели на собствен и привлечен.
Собствения капитал включва обикновените акции, привилегированите акции и конвертируемите привилегировани акции. Към него се отнасят също допълнителния капитал, неразпределената печалба и резервите.
Собственият капитал може да бъде структуриран в шест основни групи:
-записан капитал
-премии от емисии
-резерв от последващи оценки
-резерви
-натрупана печалба от минали години, която съдържа неразпределена печалба и непокрита загуба
-текуща печалба(загуба)
Привлечения капитал представлява дългосрочен и краткосрочен дълг на БО. В зависимост от своята изискуемост, привлечения капитал в БО бива дългосрочен и краткосрочен(текущ).
Независимо от своята изискуемост, привлечения капитал може да бъде под формата на заеми, задължения и финансиране.
Структура на капитала на БО
Капиталовата структура може да се раздели на обща и вътрешна. Под обща капиталова структура се разбира относителния дял на собствените и привлечени средства към общата стойност на капитала.Вътрешни капиталови средства представлява съотношението на отделните елементи на структурния капитал и елементи на привлечения капитал.
Цената на капитала на БО може да се определи по следния начин:
WACC=Wd*Ld+We*Le
WACC- средно претеглена цена на К Ld - цена на ПК
Le – цена на СК
Wd – относителен дял на ПК
We – относителен дял на СК
Така се определя средно претеглената цена на капитала преди данъците, като за да са се калкулира след данъчното облагане, цената на привлечените средства се коригира с 1 данъчна ставка
За определяне цената на структурния капитал се използват няколко основни метода:
- Модел на оценка на капитал активи МОКА чрез него се характеризира връзката между възвръщаемостта на акциите и пазарната възвръщаемост
-Метода доход от облигации плюс рискова премия-към цената на заема се добавя рискова премия
-Метода на дисконтирания паричен поток - използва се дисконтирането на очакваните дивиденти
Етикети:
икономика
0
коментара
Урок 2 - Модел на функциониране на БО в пазарна среда
сряда, 7 юли 2010 г.
Характеристика и осн фактори на външната среда на БО
Външната среда е повлияна от редица фактори: динамика, сложност, продължителност, интензивност, равнище на въздействие, неопределеност
Външните фактори са независимите променливи на средата
Те могат да се разделят на две основни групи - с пряко и с косвено действие
Към прякото се включват потребители, доставчици, конкуренти, нормативно-законова уредба, трудовите ресурси, финансово-кредитна с-ма
Към косвеното-обща политическа и икономическа ситуация, технолотично развитие, социокултурни отношения, регионални отношения
В зависимост от групирането на факторите и според възможността за влияние от страна на БО външната среда може да се раздели на три части – микро, мезо и макросреда
В макросредата се открояват няколко пласта:държавно-политически, социален, икономически, технологичен и природен
Ако се групират отрасловата, регионалната и институционалната среда се формира мезосредата
Страните, от които зависи непосредствено развитието и функционирането на БО изграждат микросредата. Имат се предвид: конкуренти, клиенти, доставчици, потенциални бъдещи участници в производствено-стопанската дейност.
Особености на вътрешната среда на БО
Вътрешната среда на БО е съвкупност от всички нейни взаимосвързани елементи, които функционират съвместно за постигане целите на БО
Управление на АД в България
АД е юридическо лице, по смисъла на ТЗ.По своята същност е дружество на капитала То е удобна форма за акумулиране на големи по размер финансовите средства
Основните характеристики на АД са:
-то е юридическо лице с корпоративен характер
-за задълженията си отговаря с своето имушество
-участва в търговски обмен самостоятелно като търговец с своята БО
-Неговите акционери могат да бъдат както физически така и юридически лица
-всеки акционер е длъжен да запише акции,срещуу които прави парични и непарични вноски
-интересът за участие в дружеството се състои в получените на дивиденти за притежаваните акции
-при прекратяването му с ликвидация акционерите имат право на ликвидационен дял
Организационна структура на БО и принципи на упр Организационната структура показва начина на организиране на управлението в БО.
Към традиционните се отнасят линейната,линейно-щабната и функционалната
Линейната структура се използва при малки БО. Това е централизиран тип структура, при която основен принцип е всеки да получава разпореждане от един ръководител. Има ясна йерархична връзка и точно разпределение на задълженията.
При линейно-щабната струкура присъства единоначалието Създаден е щаб от специалисти, който обслужва ръководителя с компетентна информация. Положителното е, че има координиране на цялостната дейност от ръководството. Отрицателното е, че има голяма пренатовареност на преките ръководители
При функционалната структура щабните специалисти получават разпоредителна власт. Прилага се при по-сложна структура на производство, която изисква по-задълбочени познания в определена област
Съвременни ОС са линейно-функц, дивизионалната и динамичната
Линейно-функц структури се характеризират с функционален принцип на високите йерархични нива, но в рамките на отделната функция – линеен принцип
Дивизионална структура се характеризира с наличие на относително самостоятелни ОС – дивизии опред на различни принципи
Всяка дивизия – поделение отговаря за почти всички функции на мениджмънт – с изключение на стратегическото планиране и управление
Матричната Структ се характеризира с:
-гъвкавост и оперативност
-голям брой хоризонтални връзки
-глобална цел, поставена пред БО, която се реализира на програми
-изпълнението на една прог засяга дейността на няколко органа
-за всяка прог се назн прогр отговорник
-ръководните на звена са на двойно подчинение
-м/у тях има строго разпр на правата и отговорностите
-създават се коорд орг към вис ръковод
-при изпълнение на програма настъпват структурни изменения в унисов с новите задачи
Системата на управление включва
-цели на управление
-функции на управление
-управленски звена
-методи на управление
-управленски решения
Основни принципи на управление са:
-разделение на труда
-дисциплина в управлението
-ефективен подбор, разпределение и развитие на кадрите
-принципа за материална и морална заинтересованост
-инициатива на персонала
-стремеж към икономия на ресурсите във всички стадии на планирането, проекирането, производството и управлението
-контрол и проверка
Функиите на мениджмънта могат да бъдат класифицирани в няколко основни групи
А)стопански
Б)управленски
-планиране
-организиране
-ръководство
-контрол
В)специални функции на управлението
Външната среда е повлияна от редица фактори: динамика, сложност, продължителност, интензивност, равнище на въздействие, неопределеност
Външните фактори са независимите променливи на средата
Те могат да се разделят на две основни групи - с пряко и с косвено действие
Към прякото се включват потребители, доставчици, конкуренти, нормативно-законова уредба, трудовите ресурси, финансово-кредитна с-ма
Към косвеното-обща политическа и икономическа ситуация, технолотично развитие, социокултурни отношения, регионални отношения
В зависимост от групирането на факторите и според възможността за влияние от страна на БО външната среда може да се раздели на три части – микро, мезо и макросреда
В макросредата се открояват няколко пласта:държавно-политически, социален, икономически, технологичен и природен
Ако се групират отрасловата, регионалната и институционалната среда се формира мезосредата
Страните, от които зависи непосредствено развитието и функционирането на БО изграждат микросредата. Имат се предвид: конкуренти, клиенти, доставчици, потенциални бъдещи участници в производствено-стопанската дейност.
Особености на вътрешната среда на БО
Вътрешната среда на БО е съвкупност от всички нейни взаимосвързани елементи, които функционират съвместно за постигане целите на БО
Управление на АД в България
АД е юридическо лице, по смисъла на ТЗ.По своята същност е дружество на капитала То е удобна форма за акумулиране на големи по размер финансовите средства
Основните характеристики на АД са:
-то е юридическо лице с корпоративен характер
-за задълженията си отговаря с своето имушество
-участва в търговски обмен самостоятелно като търговец с своята БО
-Неговите акционери могат да бъдат както физически така и юридически лица
-всеки акционер е длъжен да запише акции,срещуу които прави парични и непарични вноски
-интересът за участие в дружеството се състои в получените на дивиденти за притежаваните акции
-при прекратяването му с ликвидация акционерите имат право на ликвидационен дял
Организационна структура на БО и принципи на упр Организационната структура показва начина на организиране на управлението в БО.
Към традиционните се отнасят линейната,линейно-щабната и функционалната
Линейната структура се използва при малки БО. Това е централизиран тип структура, при която основен принцип е всеки да получава разпореждане от един ръководител. Има ясна йерархична връзка и точно разпределение на задълженията.
При линейно-щабната струкура присъства единоначалието Създаден е щаб от специалисти, който обслужва ръководителя с компетентна информация. Положителното е, че има координиране на цялостната дейност от ръководството. Отрицателното е, че има голяма пренатовареност на преките ръководители
При функционалната структура щабните специалисти получават разпоредителна власт. Прилага се при по-сложна структура на производство, която изисква по-задълбочени познания в определена област
Съвременни ОС са линейно-функц, дивизионалната и динамичната
Линейно-функц структури се характеризират с функционален принцип на високите йерархични нива, но в рамките на отделната функция – линеен принцип
Дивизионална структура се характеризира с наличие на относително самостоятелни ОС – дивизии опред на различни принципи
Всяка дивизия – поделение отговаря за почти всички функции на мениджмънт – с изключение на стратегическото планиране и управление
Матричната Структ се характеризира с:
-гъвкавост и оперативност
-голям брой хоризонтални връзки
-глобална цел, поставена пред БО, която се реализира на програми
-изпълнението на една прог засяга дейността на няколко органа
-за всяка прог се назн прогр отговорник
-ръководните на звена са на двойно подчинение
-м/у тях има строго разпр на правата и отговорностите
-създават се коорд орг към вис ръковод
-при изпълнение на програма настъпват структурни изменения в унисов с новите задачи
Системата на управление включва
-цели на управление
-функции на управление
-управленски звена
-методи на управление
-управленски решения
Основни принципи на управление са:
-разделение на труда
-дисциплина в управлението
-ефективен подбор, разпределение и развитие на кадрите
-принципа за материална и морална заинтересованост
-инициатива на персонала
-стремеж към икономия на ресурсите във всички стадии на планирането, проекирането, производството и управлението
-контрол и проверка
Функиите на мениджмънта могат да бъдат класифицирани в няколко основни групи
А)стопански
Б)управленски
-планиране
-организиране
-ръководство
-контрол
В)специални функции на управлението
Етикети:
икономика
0
коментара
Урок 1 - БО като субект на икономическата дейност
БО е място, където съвместно работят предприемачът и работниците и служителите за постигане целите на организацията и за общото развитие на държавата.
Това, което определя съшността на Бо е:
-техническото и икономическо комбиниране на производствените фактори
-реализацията на произведените стоки и услуги
-възобновяването на тези фактори и разпределяне на ползите между участниците в БО.
Като производствена единица предприятието се характеризира със следните основни черти:
-то функционира въз основа на взаимоотношения между предприемачите или техноструктурата, от една страна, собствениците на капитала, от втора, и персонала на работниците и служителите, от трета
-то е съвкупност от отношения на собственост и отношения на труд на производсво, размяна и разпределение, които са материализирани в имуществото и продукцията на предприятието
-то е форма на комбиниране на производствените фактори с оглед на получаването на продукт за пазара
-то произвежда за пазара, като отчита неговите изисквания по отношения на количество, качество, структура, цена на продуктите.
В зависимост от размера на БО се разграничават малки, средно и големи БО, като за критерии служат различни „количествени” или „качествени” показатели – брой на заетите, обем на продажбите, величина на дохода, разделяне на собствеността на управление и пр.
В зависимост от формата на собственост и принадлежността на капитала на едни или други собственици, БО биват частни, кооперативно, държавни, на обществени образувания-фондации
агенции и пр, смесени като комбиназия от някои от изброените форми.
Според националната принадлежност на капитала БО се делят на национални и международни.
В зависимост от организацията на дейността, БО биват еднолични и дружествени. Към дружествените, съгласно ТЗ, спадат събирателните дружества,командните дружества, дружествата с ограничена отговор, акционерните дружества и командните дружества с акции.
Еднолична БО може да открие всяко лице, което отговаря на изискванията на закона. Широко разпространени са в търговията, услугите, строителството, в помощните и странични производства и пр. Продължителността им на съществуване е твърде малка.
Те се характеризират още с:
-малък размер на стартовия капитал
-бърза и гъвкана реакция, лесна адаптивност при промяна на пазарната конюнктура
-малък обем на собствените капиталови ресурси, които ограничават и забавят растежа
-неограничена е отговорността на собствениците по отношение на договорните задължения
-липсват висококвалифицирани управленски кадри и възможност за поддържане на функционални служби
-ограничена е приемствеността.
При дружествените БО две или повече лица се обединяват за съвместно функциониране на капиталите.
Възможностите на тези дружества за мобилизация на капитали е по-голяма в сравнение с едноличните БО. Владеенето дори на съвсем малка част от капитала прави съдружника неограничено отговорен с цялото си имушество.
Съгласно ТЗ дружествените БО у нас вкл: събирателните, командитните, акционер дружества, дружествата с ограничена отговорност
и командитните с акции
Събирателните дружества са сдружения на две или повече лица за извършване на търговска дейност под обща форма
Своеобразна симбиоза между събирателни и дружества с ограничена отговорност са командитните дружества
С договор може да бъде образувано командитно дружество с акции
Акционерните дружесва са най-популярната и най-ефективна форма за осъществяване на дейността на БО
АД притежават множества предимиства:
-по-добри възможности за набиране на капитал
-ограничена отговорност на акционерите
-възможността акционерите свободно да продават своите ценни книжа
-висок професионализъм в управлението, ползването на професионални управляващи-мениджъри
-демократичност при вземането на решения, изискването за мнозинство от гласовете, избирането на управление по подобие на законодателните органи в демократични общества, което представя и действа от името на собствениците между ежегодните общи събрания
-повишаване мотивацията за труд
-приемственост независимо от продажбите и правонаследяването на акциите
-възможности за икономии от мащаба при едрите корпорации
Като форма на делова активност корпорациите не са лишени и от недостатъци, по-важните от които са:
-двойно данъчно облагане
-възможностите за монополизация на производството и пазара от едрите корпорации
-засилване на тенденции на бюрократичност в организацията и управлението
-възможности за поява на разногласия между инвеститорите и управляващите.
Урок 2 - Модел на функциониране на БО в пазарна среда
Това, което определя съшността на Бо е:
-техническото и икономическо комбиниране на производствените фактори
-реализацията на произведените стоки и услуги
-възобновяването на тези фактори и разпределяне на ползите между участниците в БО.
Като производствена единица предприятието се характеризира със следните основни черти:
-то функционира въз основа на взаимоотношения между предприемачите или техноструктурата, от една страна, собствениците на капитала, от втора, и персонала на работниците и служителите, от трета
-то е съвкупност от отношения на собственост и отношения на труд на производсво, размяна и разпределение, които са материализирани в имуществото и продукцията на предприятието
-то е форма на комбиниране на производствените фактори с оглед на получаването на продукт за пазара
-то произвежда за пазара, като отчита неговите изисквания по отношения на количество, качество, структура, цена на продуктите.
В зависимост от размера на БО се разграничават малки, средно и големи БО, като за критерии служат различни „количествени” или „качествени” показатели – брой на заетите, обем на продажбите, величина на дохода, разделяне на собствеността на управление и пр.
В зависимост от формата на собственост и принадлежността на капитала на едни или други собственици, БО биват частни, кооперативно, държавни, на обществени образувания-фондации
агенции и пр, смесени като комбиназия от някои от изброените форми.
Според националната принадлежност на капитала БО се делят на национални и международни.
В зависимост от организацията на дейността, БО биват еднолични и дружествени. Към дружествените, съгласно ТЗ, спадат събирателните дружества,командните дружества, дружествата с ограничена отговор, акционерните дружества и командните дружества с акции.
Еднолична БО може да открие всяко лице, което отговаря на изискванията на закона. Широко разпространени са в търговията, услугите, строителството, в помощните и странични производства и пр. Продължителността им на съществуване е твърде малка.
Те се характеризират още с:
-малък размер на стартовия капитал
-бърза и гъвкана реакция, лесна адаптивност при промяна на пазарната конюнктура
-малък обем на собствените капиталови ресурси, които ограничават и забавят растежа
-неограничена е отговорността на собствениците по отношение на договорните задължения
-липсват висококвалифицирани управленски кадри и възможност за поддържане на функционални служби
-ограничена е приемствеността.
При дружествените БО две или повече лица се обединяват за съвместно функциониране на капиталите.
Възможностите на тези дружества за мобилизация на капитали е по-голяма в сравнение с едноличните БО. Владеенето дори на съвсем малка част от капитала прави съдружника неограничено отговорен с цялото си имушество.
Съгласно ТЗ дружествените БО у нас вкл: събирателните, командитните, акционер дружества, дружествата с ограничена отговорност
и командитните с акции
Събирателните дружества са сдружения на две или повече лица за извършване на търговска дейност под обща форма
Своеобразна симбиоза между събирателни и дружества с ограничена отговорност са командитните дружества
С договор може да бъде образувано командитно дружество с акции
Акционерните дружесва са най-популярната и най-ефективна форма за осъществяване на дейността на БО
АД притежават множества предимиства:
-по-добри възможности за набиране на капитал
-ограничена отговорност на акционерите
-възможността акционерите свободно да продават своите ценни книжа
-висок професионализъм в управлението, ползването на професионални управляващи-мениджъри
-демократичност при вземането на решения, изискването за мнозинство от гласовете, избирането на управление по подобие на законодателните органи в демократични общества, което представя и действа от името на собствениците между ежегодните общи събрания
-повишаване мотивацията за труд
-приемственост независимо от продажбите и правонаследяването на акциите
-възможности за икономии от мащаба при едрите корпорации
Като форма на делова активност корпорациите не са лишени и от недостатъци, по-важните от които са:
-двойно данъчно облагане
-възможностите за монополизация на производството и пазара от едрите корпорации
-засилване на тенденции на бюрократичност в организацията и управлението
-възможности за поява на разногласия между инвеститорите и управляващите.
Урок 2 - Модел на функциониране на БО в пазарна среда
Етикети:
икономика
0
коментара
Икономика - въведение
Реално протичащите икономически процеси и промените в икономически условия рефлектират върху развитието на стопанските субекти. Тематично курса на обучение по икономика има за цел да насочи вниманието към по-пълното и задълбочено усвояване на основните въпроси, свързани с развитието на съвременната бизнес организация като основен икономически субект в условията на пазарното стопанство.
Курсът е структуриран в три раздела, които включват единайсет урока. Курсът е предназначен за широк кръг читатели, студенти от бакалавърски и магистърски специалности, които изучават дисциплината "Икономика", за икономисти от реална стопанска практика, както и за всички, които се интересуват от разгледаната проблематика
Курсът е разпределен по следният начин:
Урок 1 - БО като субект на икономическата дейност
Урок 2 - Модел на функциониране на БО в пазарна среда
Урок 3 - Капитал на БО
Урок 4 - Дълготрайни активи на БО
Урок 5 - Краткотрайни активи на БО
Урок 6 - Човешки ресурси на БО като фактор за производство
Урок 7 - Финансови ресурси и финансиране на БО
Урок 8 - Ценообразуване и ценова политика на БО
Урок 9 - Данъчно облагане на БО
Урок 10 - Инвестиционна дейност на БО
Урок 11 - Иновационно развитие на БО
Курсът е структуриран в три раздела, които включват единайсет урока. Курсът е предназначен за широк кръг читатели, студенти от бакалавърски и магистърски специалности, които изучават дисциплината "Икономика", за икономисти от реална стопанска практика, както и за всички, които се интересуват от разгледаната проблематика
Курсът е разпределен по следният начин:
Урок 1 - БО като субект на икономическата дейност
Урок 2 - Модел на функциониране на БО в пазарна среда
Урок 3 - Капитал на БО
Урок 4 - Дълготрайни активи на БО
Урок 5 - Краткотрайни активи на БО
Урок 6 - Човешки ресурси на БО като фактор за производство
Урок 7 - Финансови ресурси и финансиране на БО
Урок 8 - Ценообразуване и ценова политика на БО
Урок 9 - Данъчно облагане на БО
Урок 10 - Инвестиционна дейност на БО
Урок 11 - Иновационно развитие на БО
Етикети:
икономика
0
коментара
Абонамент за:
Публикации (Atom)
